Просто ще нахвърлям някои мисли. Ако някой намери проблем, кажете ми, не искам да се заблуждавам. Пък аз ще разбера дали проблема е наистина там - ще го отсъдя за себе си според Библията и според останалите знания в които вече съм убеден.
Законът в Стария Завет имаше много добра система за отплащане при злоупотреба с чуждото. Не зная дали в днешно време има съдебна система, която да работи толкова добре (или по неин модел). Съмнявам се - ако имаше успехите й щяха да са световно известни.
Отплащането имаше две страни - към Бог и към ощетения. Първо към Бог, защото грехът е непослушание спрямо Него. После на ощетения, защото е ощетен. Плащането към Бог беше с жертви, а към ощетения според както закона казва, или както се отсъди между нарушителя на закона и ощетения.
И сега е така. Когато съгрешаваме ние ощетяваме някого и Бог. Разликата е, че Христос е жертвата, която покри ощетенията ни спрямо Бог. Но остава ощетения. Жертвата на Христос не ползва тези, които ощетяваме (спрямо ощетението, което ние сме им нанесли). Мисля, че това е съвсем ясно. В това отношение закона си е изцяло валиден за всеки един, независимо дали е вярващ или не.
Но за християните има и още една важна причина да спазват закона. Любовта им един към друг. Библията казва, че по любовта им един към друг хората ги познават. А любовта е всъщност изпълнението на закона. Затова и Исус им каза да се обичат един друг, защото в това се изпълнява закона. Или как може да казваме че сме вярващи християни, а да не се обичаме (да изпълняваме закона един към друг - всъщност към всички, всеки около нас ни е ближен), след като Библяита казва, че по това ще ни понзаят?

П.П.
Извинявам се за многото повторения. И в мислите си съм така - не са много добре издържани граматически :)